понеделник, 14 януари 2013 г.

Поети

Мразя не влиза в мен, като коне.
Това е сила, която аз не искам.
Не знам защо, това ме не  зове.
Дори и някой за врата ми да ме стиска.

Обвинявана съм в кражба и в лъжа.
Самата аз  съм лъгана в очите.
Това превърна ме от тихата тъга.
Началник с оръжия в борбите.

Знаете ли, аз нямам врагове!
Неприятели, които да намразвам.
Не деля човеците на две.
Забравената порта им показвам.

И ако не успея да затворя някой ред.
Нареждам признаците за човеци.
Отговарям ли на два подред.
Смегчавам свойте погледи в поети.

Няма коментари:

Публикуване на коментар