Поети

Мразя не влиза в мен, като коне.

Това е сила, която аз не искам.

Не знам защо, това ме не  зове.

Дори и някой за врата ми да ме стиска.

Обвинявана съм в кражба и в лъжа.

Самата аз  съм лъгана в очите.

Това превърна ме от тихата тъга.

Началник с оръжия в борбите.

Знаете ли, аз нямам врагове!

Неприятели, които да намразвам.

Не деля човеците на две.

Забравената порта им показвам.

И ако не успея да затворя някой ред.

Нареждам признаците за човеци.

Отговарям ли на два подред.

Смегчавам свойте погледи в поети.