неделя, 10 февруари 2013 г.

Мисловен разнобой

Отдавна  разбрах, че лично за мен неща няма. Все някой ще е намесен или ще претендира. Може по всичко да личи румянски сертификат, ма не. 
Някой ще каже наследство ми е. Друг, ще ме изкара невменяема.  А има и с оръжие.
Даже мислите не са мои.
Делят се без да ме питат на изходящи и приходящи.
Изходящите за си захванали чужди образи. Без моето подобие, разбира се. Не мой да си представите с каква фантазия напират. Сякаш аз съм гара и моята глава е стрелочник ( псувня).
Щото не ме имат за нищо. Не ме питат, искам ли аз този образ да се пръкне и да хукне дето му видят очите. И тъй като са твърде много забравям им бройката. Да не говорим за вид, ден и дата. Места на похождение, понякога и аз не ги знам.
По интересни са входящите мисли. Щото са ходили де трябва и не трябва.Носят доста големи товари. Понякога са хубави. Ноо, понякога са ужасни. И тъй като са входящи, няма начин да не се запомнят голяма част от тях.
Аз като предвидлив мислител, на дв етрети и половина. Разтоварвам малкооо, като ги подкарвам към затвореното пространство на блога.
Не е кой знай каква файдата, защото са неуправляеми и бързо се умножават. На това отгоре се  налага да ги пообличам. Защото както казах, преди да излязат приемат най различни форми.
А като се приберат, защо да тежат с естествената си големина, форма и цвят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар