вторник, 12 февруари 2013 г.

Животът ти!

Кой съм аз? Кънтеше в главата му. Как се казвам? Къде съм? Нощ ли е?
Клепачите тежаха и не искаха да се отворят. Може би от страх. И не е нощ. Някаква огнена топка се разхождаше по тях.
Опипа  си лицето. Не докосна нито един косъм. Всичко сигурно е изгоряло. Дали ще ослепее, ако си отвори очите.
- Ти си сляп. Каза му ехото, без да чуе гласът му. 
Какво си видял? 
Какво си видял? 
Какво си видял? 
Преди!
Не можеше да спомни. Не можеше и да се изправи, затова запълзя.
Кога е пълзял? Никога! На колене не е падал.
Ръцете му докосваха само пясък. Ситен, горещ и гладък. Тялото му  изгаряше.
Беше гол. Защо беше гол? Трябваше ли да бъде гол и да се самозапалва?
Не си отговори. Главата му падна в пясъка и устата се напълни.Ръцете му се разпънаха на кръст.
Какво е кръст? Какво е воля?
- Стани! Позволяваше си ехото без неговото участие.
Изрови своя път. 
Изрови своя път. 
Изрови своя път.
Сложи ръка и напипа змия. Търколи се  в страни и се сви на кълбо. От страх.
- Това е врагът ти. Убий го с голия си ум. Рушкаше ехото.
Как ще убива? Най накрая отвори очи.
Боже, каква безкрайна пустиня.
- Това е животът ти!
Рови!
Рови!
Рови!
Изкрещя ехото на разума му.
Да намериш една сълза. Пролята от милост по другите. Да попие в пясъка от безволието на празните ти мисли. И тогава....
Това ще е животът ти!

Няма коментари:

Публикуване на коментар