Животът ти!

Кой съм аз? Кънтеше в главата му. Как се казвам? Къде съм? Нощ ли е?

Клепачите тежаха и не искаха да се отворят. Може би от страх. И не е нощ. Някаква огнена топка се разхождаше по тях.

Опипа  си лицето. Не докосна нито един косъм. Всичко сигурно е изгоряло. Дали ще ослепее, ако си отвори очите.

- Ти си сляп. Каза му ехото, без да чуе гласът му. 

Какво си видял? 

Какво си видял? 

Какво си видял? 

Преди!

Не можеше да спомни. Не можеше и да се изправи, затова запълзя.

Кога е пълзял? Никога! На колене не е падал.

Ръцете му докосваха само пясък. Ситен, горещ и гладък. Тялото му  изгаряше.

Беше гол. Защо беше гол? Трябваше ли да бъде гол и да се самозапалва?

Не си отговори. Главата му падна в пясъка и устата се напълни.Ръцете му се разпънаха на кръст.

Какво е кръст? Какво е воля?

- Стани! Позволяваше си ехото без неговото участие.

Изрови своя път. 

Изрови своя път. 

Изрови своя път.

Сложи ръка и напипа змия. Търколи се  в страни и се сви на кълбо. От страх.

- Това е врагът ти. Убий го с голия си ум. Рушкаше ехото.

Как ще убива? Най накрая отвори очи.

Боже, каква безкрайна пустиня.

- Това е животът ти!

Рови!

Рови!

Рови!

Изкрещя ехото на разума му.

Да намериш една сълза. Пролята от милост по другите. Да попие в пясъка от безволието на празните ти мисли. И тогава....

Това ще е животът ти!