Провидението

Някъде си в едно село, двама съседи много харесвали да се дразнят помежду си. Ако ги попита човек и те самите няма да знаят защо. Но започвали денят си с дребни кавги и до вечерта. почти до побой.

Всичко започвало по един и същи начин.

Тъй като и двамата си пиели кафетата в градината за да си плануват деня, нямало как да не се видят и да не започне кьорфишека.

- Ква помия ти е направила жената ти бе? Започвал единия. Вместо да се ококорчиш, мязаш на кьор- оглу.

- Не знам моята помия, но като те гледам вие сте го закъсали от към кафе. Приличаш на изкомуздрена краставица, не поливана десет дена.Отговорил другия.

- То тея краставици ще са вашите и затова ти се привиждат навсякъде.

- А ми, не. Щото надничам в твоята градина. И доматите ти приличат на гърдите на жена ти. Много са малки.

- А твоята мяза на кобилицата с която носи вода от извора, кога ВИК спрат.

- Ахаа, ти като викна ВИК и двора ти замяза на блато.

- Да беее, за това построи дувар. Да си правиш басейн с крадена вода.

- Аз ли съм строил? Твоята колиба стана дворец. даже имаш сайванти и кошари. Да те пита човек де ти е плана.

- Ти имаше план! Да окрадеш кооперацията и сега двете ти деца са в чужбина.

- Боже, боже. А твоите де са бе серсемино.

В това време въобще не забелязаха, че небето се заоблачни. Дори светкавиците и гръмотевиците бяха слаба ракия в сравнение с разрасналия се  спор.

Започна да вали адски дъжд. Те не му обърнаха никакво внимание.

Отгоре по улицата се зададе порой, но спора беше в разгара си.

- Изкла си добитъка  да изхраниш селото и да станеш кмет, ма ццц.

- А ти си помисли, че можеш да станеш  депутат, келяв селянино.

Така и не забелязаха, че водата залива дворовете им. Не само не се събраха заедно да спасят нещо от покъщнината или някое животно. Те не се отделиха да направят това поотделно.

Дори когато водата стигна до кръста им продължавах да крещят. Вече не се разбираше и за какво.

Вече водата беше стигнала до врата им и те не усетиха как до тях опря подобие на сал. Жените им, които никога не бяха се карали, все пак решиха  да ги спасят. Дъждът ги беше сварил, като си пиеха заедно кафето.Тъй като не обръщаха никакво внимание на спасителното средство, всяка една от тях цапардоса мъжът със сопа по кратуната.

Но пак се започна, с нооо.

- В тоя сал има ли дъски от комшията? Ако има, не се качвам.

- А гвоздеите на кого са?. Попита другия.

В това време придойде вълна и сала  заплува. А тях ги запокити нанякъде..