Няма време

Три дена, няма да ми звъниш да знайш. Няма време! Как за какво бе Пепе? Отивам  на тавана на баба ми. Тя всичко пази.

Ей на, идва пролетта. Нова пролет, нови стандарти. Както гледам, тези ше да са със старички  имена, вкус цвят и подобие.

Ми за градина. Ти баш за кво си помисли?

Сеега освен, че краставиците ще са прави. Трябва да са и червени. Само червена капия. От ония старите, големите и лъскавитее. 

Те доматите са си червени, ама. Баба ми има семе на дюз червени от четирсет и пета.

Тиквичките също ще са червени и млади комсомолки. Те плавно ще се вливат в старите, напукани буркани от шейсет и шеста.

Зрелия боб за да не се дели от градинското стадо, също ален. Как, как? Казах ти, че баба ми не хвърля нищо. Ти глуха ли си?

За цветята. Никакви клонинги, освен червените.

Е има ли по хубаво от червеното лале, питам? Само ще раздигна тия гербери, че са под карантина. Да стоят на тавана там, знайш ли! 

Как щяла съм да направя червен зюмбюл. Бе джанъм, сега за пари и саранбозев  ще посадя даже.

Ааа, за червения трендафил не бера грижа. Той така и не се отвъди толкова години. Ма сега ще го пусна на чардак, че е окастрен нещо.

Офф. Щях да забравя. тази година ще върви червено зеле, знайш. От де знам, от де знам.

Гледам на бабунски, червени листа.

Тия семена били с троскот. Ма нямам време  за нови беее. Ти не видиш ли? 

Не в това, не в онова нова пролет пристига. А и ние сме научени все наведени да скубим и той пак да си никне. Покрай него все нещо ще хапнем и ще помиришем, я. Няма да се тръшкаме гладни. Сакън и по кофите няма да ходим. 

Не се знае ли? Верно. То освен бързането с троскота има и вредители.

Ма все няма време за нови семена.

Айде, че бързам.