Посоки

Така да се обичаме, когато ти си бягаш.
Кога не сме си изчели миговете.
Искаш твоите да са на рафт.
Мойте да те пазят.
От гладна самота.
Страх те е от околовръстното, на любовта.
Където са загубени посоките.
Където няма имена.
Където се загубваш.
Ти си искаш себе си.
Като название с ограда.
Дувар на скритите зърна.
- Дали ли, бих раздал!
Се питаш.
И пак на моя жарък миг разчиташ.
За своята оплетена душа.