неделя, 3 февруари 2013 г.

Посоки

Така да се обичаме, когато ти си бягаш.
Кога не сме си изчели миговете.
Искаш твоите да са на рафт.
Мойте да те пазят.
От гладна самота.
Страх те е от околовръстното, на любовта.
Където са загубени посоките.
Където няма имена.
Където се загубваш.
Ти си искаш себе си.
Като название с ограда.
Дувар на скритите зърна.
- Дали ли, бих раздал!
Се питаш.
И пак на моя жарък миг разчиташ.
За своята оплетена душа.


Няма коментари:

Публикуване на коментар