Бистро и ясно.
Но бавно, преминавам.
През самотата.Чета си годините.
Прочитам роднините.
И ии приятели слагам в чет.
Бройката бяга.
Тавана затяга.
А аз се изнасям без пет.
Разстояния малки.
Няма седалки.
Думите остри бодли.
Стола е тесен.
Разум размесен.
От вътре иска врата.
Боса да бяга.
Самотата да стяга.
По малка дори от игла.
Така си прескачам.
Във въздуха влача.
Дори и едно, но сърце.
Нали в тъмнината.
Душата разлата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар