По мой образ и подобие

Всеки блог, или драскача му, собственика, нашийника, пряката му мисъл и техническата му поддръжка , си го вапса както си иска. Дори да подлежи на критика. 

И аз съм критикувала, признавам.

Но  сега ще говоря за притурките. 

Има две мноооого популярни. Не знам дали са полезни за блога.

Аз в момента съм сложила тази в която харесват страница във Фейсбук.

Другата е така наречената " Последователи на блога". Отнася се само за Блогер. Нея съм я махнала защото е твърде тежка и страниците ми зареждат трудно.

Да си дойда на думата.

Когато сложих отново за кратко притурката "последователи", току я" последваха" трима.

Пак я махнах за забавяне и чудното е, че веднага един зачезна.

Другата, за страницата във Фейсбук. 

Вчера и намалих пикселите и снимките останаха в един ред. И тука зачезна един.

Така в мен се загнездват, едни ей такива помисли. Някои ползват притурките за модно ревю. Няма да гадая сега що го правят. Човешко е. 

А и това е една тенденция и при други неща, където може да си покаже човек мацуната.

Плюс това, днес е ден за прошка.

Щях да пиша за нея. И щях стана, честна, красива, дълбока и голяма кат Седемте  рилски езера.

Ма зайте, че не мий в кръвта и си оставам, квооо. Хейтър. 

То и за това имам само сто и девет последователи и сто деветдесет и две харесвания на страницата на блога, във Фейса.

И ми е все тая.

Ще си слагам в него каквото си искам. Който го хареса, ще е заради калпавото му и дърто съдържание, което не давам да кори и редактира.

Щото блога си го правя по мой образ и подобие. Технически, физически и мисловен.