сряда, 20 март 2013 г.

На селска приказка

-Мицке мори.Все телевидения беха у нази, сал теб те немаше. Рекоха, столетница съм била. Донесоха ми лавтоп. Накрая си тръгнаха с Господ. Щял да ма варди още толкуз. А снахата са кръсти , пази Боже.
-Кой ма, Кицке? Божу ли? Дету награбил сто декара гора. Е па сега била на Бога, не на Делю айдутин. На негу небето му стигалу.
-Божке, как ша го виде тва небе като ни излягва от кръчмата. Срах гуй Делю, чи всеки мунумент ще е на земята. А за кмеството пак ша раздават ягнета, зайци, кози и магарета.
-Тъй ли казваш. Двуглаву магаре се родило  у Драгана. Ми как не. У тях всичко е многглаву. Питам я оня ден. Дей мъжо ти мъ, щот аз знам. Ей го вика, главата ми се види до плевнята. Ма я  видох у люцерната с още една глава.
- Та Мицке. Като се видох у телевизуру, видох едни глави. За три месеца от тех  ще никне салам, хляб и гъби.
- Не знам дъртию  де е пасал кравата и кви гъби е яла. Я само дадох млекото. Видиш ли мо, кви синини имам. Като надойдоха едни с костюми. Я си помислих, че долазват на кръстник  Ма ние лазихме и ставахме за да речем с кво поим кравите. Щот партидата била у тех и ората им ходели на четри крака.
-Краката ми омаляха вече. Кога бях млада, кви крака имах, ехеее. Сърнааа.
-Тоз президент ощи не е дошъл туканка да гръмне и една сърна. Аз оня даже съм го здрависвала. Ма тугаз Господ беше другаде.Не се разхождаше по пътищата.
- Снощи си вървя по пътя, ти казвам. И насреща ми Куна.Кицке, вика. да станеш патрон на сина, че ще го гласим за нов кмет. Нал сега си известна.
Както съм на сто. Метнах глава нагоре  и обърнах гръб кат двеста годишен дъб.
- Ти гледа ли двестата серия на " Падналото листо зад сълзата".
- Кво погребение ма. Кви сълзи.Аз за сто години не съм ревала, няма и да рева. Тва е сеир за ората.
- Ора не остана веке Кицке. Айде да си одим, че дъртите ша пукнат от глад. Аз немам наготвено.
- Моя презобил кокошките от глад. Ке ходя да видя дали има нещо за клане в къщи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар