събота, 30 март 2013 г.

Свободен текст за разпускане

Днес е събота и не бих посмяла да ви разваля утрото със саполи, чукове, пъстри ослепения и остър змийски език. Не щото не мога де. Знаете, че като я подхвана докато не падне, не спирам.
Ауу, утро ли рекох. Нали е събота някои още спят. Пък други са на утренни меридиани.
Та добро утро, дее.
Вчера тъкмо гледам на рафта, два лева. Толкова ми останаха. Обаче ич не се ядосах. Манджа има. Те са за хляба. А и болката в крака ми напомня, че вече съм имала ядове.
И хоп дрънкалото на малкия, дъррррррр. Парииии.
Оня ден размразявах хладилника. Празен. Викам сега ако го снимам някой ще получи шок. Ще помисли, Румяна рита от глад. Мре.
Ма тяяя си беше извадила последния запас месо ии на две манджи. Що две ли?
Ние тука сме две парти в политиката на яденето. Едните( онез), ядат  яхнии. Другите( аз и малкия),  ядем на фурна.
Освен това, трябва и супа. Може и от камъчки Чакам с нетърпение топлото, че да отпадне супата.
Не съм готвач по природа. И най- вече ставам по-лош готвач когато на някой му липсва мазното и чубрицата. Пък на друг му е в повече месото. Ще обърне петълите от него.
Ама нейсе. Който се обади си вижда сметката.
Та за парите.
Ходих на магазинаааа. Имаше червени етикети. Това е прИпомоция. Хванах къмета с по лев и нещо.Знам им цените. Пушения врат съшо беше  намален. И кашкавала от миналата седмица. Купих едно пиле на грил. Че сегашната ми манджа ми прави балон на тумбата.
Кво беше ощеее.
Ааа. На всеки по нещо. Винаги така става.
Аз петнайсе дена не ядох хляб. Ма днес се отметнах. Ще ям. Ще правя гимнастика разумно. И нататък квото ще да става.
На тва отгоре си купих на същата прИмоция, комплект кроасани. Сега леко се почесвам, ма ги изядох като едното нищо.
Ябълките бяха ццц. За тва пари не давам. Не прилича на плод.
И най-важното. Преди да отида за храна, влезнах в цветарския. На деветнайсти бюджета беше празен. Кво имаше тогава ли. Вижте в архива.
В цветарския на връшане ме чакха дддуУве китки. От малкия :)






Няма коментари:

Публикуване на коментар