Същата идилия

Като започна днес един разчет.
На гладиолите, розите и карамфилите.
Някъде са падали без пет.
Някъде без тях и в безсилие.
Може би съм днеска и издържах.
Защото съм без китки, непоискани.
Защото, погледа разказва, за посмях.
Защото, очите са ми искрени.
Без панделки и изкуствен прах.
Друго нещо, сигурно ми се е искало.
Тогава, днес ииии там за някъде.
Без гладиоли, рози и карамфили.
Без целофан, натурган с размах.
Който дава, всеки ден ще е намислил.
За различното.
Кое е то?!
За смях!
За целувка, от своята кутийка.
За капчици любов, без дата и без час.
За обич на филия.
За закуска, обед, вечеря.
И пак , обратно в същата идилия.