четвъртък, 28 март 2013 г.

И сиа кат няма дандания, кво ша става

Не знам дали сметките за ток намаляха. Моята си е все същата, средна хубост.
Свирканията, дудуканията и всякакви искания спряха.
Някой не искаше да си плаща сметките. Тва просто не стана. Няма безплатна манджа, нали.
Други искаха смяна на Конституцията. Което беше немислимо.
Първо, става с мнозинство в парламента
Второ, съмнява ма, че някой я е чел. Е има двама , трима. А и самата конституция, ако се спазва и изпълнява една трета, кво ще и сменат. Корицата, за парлама.
Трето, ей го и дата за избори.
Старите кримки пак са извадили пари изпод дюшеците и са почнали люта реклама. Макар вече и по памперси. Пак се гласят за  парламента.
То и аз се глася. Но само с думата глася, не става.
Надявам се тумабата от улицата да вкарат двама, трима депутати. Чуват се слухове там за едни сдружения, председатели, едно чудо. Ум да ти зайде.
Знам, четете преса и няма да ви "зайдя" със същото плескало и тука.

Аз си имам моите съмнения.
Ще  се ядат кучешки, конски или вековни кебапчета. Е па кво. Де ги те прасета и говеда из държавата.
А има. Но, нито у развалените комплекси за прасета. Нито в разтурените ферми за говеда.
Честно. Не знам, как толкова колбасарски фирми доставят прясно месо.?!
Хлябът, ще си е по нашенски. Опитаха някаква цака на стандарт, ма не стана.
Тооо житото и другите зърна се продават по  план предварително. А ние, кво ядем?
Мммм. Химия! Много сме изобретателни.
Нали?!
Затова, пак ще си влизаме във втора употреба. да спестим Някой леф.
Ееее, за оня ток, за оная вода, телефон. Ми ако куцаме и кашляме, мммм.
Всеки си милее за стол. И не ми е ясно, кой ще започне да произвежда нещо.
Нещо, което може да се пипне. Да му се сложи добра цена. Да се продаде добре. И да се плати добре на работника. И като му се плати, ще остане и за тоя проклет бюджет.
Щото другите дето ще дойдат.... Кои, кои.??
Депутати. Ще са гладни. Само данъци, наредби  за техните заплати им дай в кратуните.
Дали колко, малки и средни предприятия са фалирали заради тая работа?!

Аз съм работила и преди 89 и след нея.
И преди и сега имаме едни кибици наречени синдикати. 
На запад няма минимална заплата, има браншове. Всеки бранш има определена заплата, която работодателят спазва.
Тука няма икономика. Кво си приказваш за някаква структура и организация  за защита на заплащането на човешкият труд.
Тука край мен. Има само шивашки и обувни  фирми. В повечето случаи.
Те са дъщерни фирми на, я германци, я италианци. И те се възползват от келявата ни система да си набират роби.

Тези избори, правят някои безумни. Грачат, лаят, кукуригат и ние си ги чуваме. И си ги псуваме. И пак ша са те.
Но и ние сме една стока!  Не се задоволяваме вече с комшийския боклук. С гръмогласната музика. С ремонта сред нощите и цепенето на дърва по терасите.
Ние в тоя преход, започнахме да се избиваме. За една нива. Да се крадем по между си. За една дума в дискотека, да правим екшън с трупове. 
Започнахме да изнасяме, като стока  жени и деца. Създадохме много известни имена, които нито пеят, работят, просят. Но имат пари, права. Повече от всеки един от нас.
Сдадохме професия клошар.
И забравихме, че в съседната стая има деца. А те започнаха да мрат като от чумна епидемия.
А ние, вместо да милеем. Все на обезщетения ни избива.

И най- накрая прочетете тая Конституция. Ма преди изборите. Щото после мандалото ще хлопне И няма да има пак кой да я изпълнява. Не да я сменя. 


пп Поста е малко мешана скара, с няколко теми. Но така ми дойде.

Няма коментари:

Публикуване на коментар