петък, 12 април 2013 г.

На пръсти без шапката мръсна

Забравих, че любовта не влиза на пръсти.
Не чука, не пита,  не тръби.
И все пак не усещам, кога съм я пуснала.
И кога искам, тя да върви.

Може да е снощния сън не изказан.
През деня, невидима спи.
Може да е блян скрит, не разказан.
Мъничка, в стихове да си лежи.

А кога ще е моята истинска прима.
Не казва. На зеници немей.
Само малки знаци остава.
Но винаги с двойно, залей.

Аз кат дете се повдигам невръстно.
Мои са! Ще ги сложа ей тук.
Тя, любовта. Ми размахва с пръста.
Вземаш две, да ми правиш напук.

После мене, слагаш на кръста.
Не обичана, не желана. И така.
Не раздавай мене си, като шапката мръсна.
Където трябва, там ще вървя!


Няма коментари:

Публикуване на коментар