И пак

Запознах се с теб в края на пътеките.
Бразди в лицето.
Сребро в рядката коса.
Бях вече изритала успехите.
А неуспехите, с вирната глава.
Помислих, че е точка на изгаряне.
Помислих, че мога да се спра.
Помислих.
Няма за избиране.
И ето съмна.
Усетих, че греша.
Изправих леко, рамене прегърбени.
И поглед уморен, напред за някой кът.
Затътрих се.
Не знам, дали е за прибиране.
Не знам, дали в далечината виждам път.