Суета

Нима жена ще си признае, че има  суета.
Дори  с побелялата си риза, поглежда,
Когато си излиза.
Суетна в красотата.
В лъжата.
В любовта.
Дори в самотата.
Иска да е център на пергела.
Но молива, мъжът.
Не щеш ли.
Скрито в средата се заглежда.
Желае, женските очи да  са му колан.
Скромно в банкета гледа.
Като  зад параван.
Така взаимно обвинени.
Забравят своите премени.
И суетата гола по налъми.
Потропва.
Но нощта прикрива всякакви золуми.
И тя навънка до зората.
Когато някой скрито си побутне суетата.