вторник, 23 април 2013 г.

Където никой не вижда

Трудно е
Да миеш мръсотията.
И да и кажеш да си тръгва.
Нахвърляна по теб, като макет.
Трудно е
Да лекуваш болката.
И да и кажеш да си преминава.
Напечатена, като йероглифен текст.
Трудно е
Да надскачаш над стените си.
Които, никога не си строил.
Трудно е
Да се строполясваш в ъглите си.
Когато синевата си делил.
Трудно е
Да си го изкарваш на сълзите си.
Да им кажеш да се крият.
А ти, кат колос цял.
Трудно е
Да поглеждаш към дедите си.
Да ги отричаш скрито.
Живота ти те мачка в мигът си врял.
Трудно е
Да вникнеш в себе си.
Да пренареждаш всеки ден.
И все да си сгрешил.
Трудно е
Когато си намериш времето.
Да го задържиш, за малко
И да видиш, че си оцелял.

Няма коментари:

Публикуване на коментар