Ъгъла от слънцето

През очите на няколкото изгрева.
Душата се оплака.
И таз врата си трака.
И пак не даваш да си хванем влака.
А старостта ще дойде като пушка.
Сама ще лееш мойта кръв.
И и и, на кой ли ще му пука.
От твоите ханъмски нрави.
А аз и викам.
- Добре де . Да щракнем с палци.
На сабахлам, кой ли ще заварим?
В тая голотия.
Проста, грозна и нащърбена.
Кой ли ще наднича и ще спира?
- Ми ти сложи кепенците и мри.
Отвърна.
От нямай накъде, с черно ще те зърна.
- А рози да намиргаш, ти тъдява?
Вече сме на плява
- Плявя, я. От твоя гаден дух.
Взел веригите, за пух.
- И кво ще правим, усойнице такава..
- Бе е, ще си намерим ъгъла от слънцето.
- И някой там ще сварим?
- Не бе, будала. Ще си стоим самички.
Но, ще има светлина .
И врата.
На която могат да почукат всички.