Корил и Методий

- Кирилее, ела тука, дее. Искам  да ми преведеш нещо. Не е на български сякаш.

- Колко пъти съм ти казвал Методийооо! Точно днес да не  ме прекъсваш. И без това малко деца останаха да ни пеят химни. С малко неточности, ама. Нещо китките намаляха. Че и венците.

Ама ти, що не си научил латински. Само ще ходя подире ти. Няма да си гледам моя лаптоп, миии.

- Ха, ха, ха. Китки и букети му се приискали. Ми даа. Точно на паметници сме заприличали. И затова ей тука. Уж бе. В България, искам да ми преведеш нещо. А ти ми се величаеш. Че аз  да не си познавам буквите ли? Латински. Знам! Ма тва чудо няма общо с латинския.

И докато зяпаш китките аз бях зад тях. Тихомълком. Някой, някого го покарва със сопите. 

- Методий, дръж се сериозно. В облаците няма марихуана. Само на лаптопа и между хората.

- Ами Кириле. Ние какво сме? Аз лично знам, че съм човек. Инак бих го прочел това нещо.

И докато гледаш венците, ще стане икиндия. Там става много бавно. Щото който сложи венец  и му снимат движението. Миг, по миг.

 Тооо, венци се слагат на умрели, нали. Щото ние сме много умрели наистина. Почти.

Аз лично не се чувствам жив.

Не в себе си.Остана да живеем с едно нещо. А то на него сал треваляци взеха да му натурят.

- Хем си по-малък. Хем си по- чувствителен. Дай да ти преведа тва нещо. Че да мирясаш. Хората са променливи. И ние  не сме ги променили. Все някой ще пази тая "кирлива" азбука.

Дай лаптопа си тука, че ме заболя главата. сякаш вали и има гръмотевици.

-Golqm 3zvezden praznik skypa. 4o4o ima imen den. Ima sbor. I e po4iven den. Plus tva s 6est semejstva 6te hodim na izlet. Zaklali sme 6est koko6ki i 6te gi pe4em na var. Imame i gladilna 4anta pylna s bira.

V centara nama da xodim. E gati tyrpanqta. Ej sega 6te si fyrgam parite za kitki. Za nqkakvi si kamynaci, razbiry6 li.