Лошо ми е от тая държава

Днес е много трудно да имаш достойнство! А може би, трябва да направим резерват за честа.

Защото тези неща, правят живота ти труден.

Защото, някой ако те види  накичен с тях. Те мисли за полезно изкопаемо. Извънземен. Или вреден за обществото.

Общество ли казах!

Всичко наоколо е общество.

Лошо ми е от тая държава, и обществото и. И още по-лошо ми става като видя, как  и на други им е лошо. Но пак си сформират същото общество.

А съм черна овца. Не давам ( рекет в квато и да е форма, дори и букет). Не се мазня с мили думи, никому. Карам "право свако в очите". Нямам връзки ( на маратонките). Но не съм търсила такива за да се издигна. Да пробутам децата си. И да си лекувам кусурите.

Знаете ли какво значи да си човек във всяко отношение.

Да заемаш позиция навсякъде, без изключение. И понякога да си показваш гласните струни.

Като се рече и в къщи е общество, нали.

Да разграничаваш рязко нещата си и да нямаш средна линия.

Да си толкова агресивен когато те засегнат, че като те видят да храниш улична котка да не те познаят и да те мислят за "лош".

Да виждаш, че затъваш но "да седиш" на краката си. Въпреки голямата пролука пред теб за правене на пътеки от пари.

И разбира се. Да се подготвиш да останеш почти сам.Дори това да ти e гимнастиката за цял живот. И от безсилието понякога да ти прилошава.