петък, 3 май 2013 г.

Може да се приеме и за куку. За мен си е таман

Понякога в някои особени за мен моменти. Или ей така като се замисля като един дърт и преживял философ, че въобще не се намирам в държава. Пък било тя да се казва и България. Дори усилено това да се натъртва в документа ми за самоличност.
Който в момента ми на писане може да се приеме и за куку. Ма за мен си е таман.
Аз. Която съм поне в леко съзнание ( щом си знам името, името на така наречена държава, и  други под имена), ще се обоснова в два контекста.
Обществено виждане от моя страна. И личен план в тази територия-държава.

В съзнателния ми живот, който си е доста над детска възраст за да се хвана на приказка виждах и чувах, няколко неща.
От около седемдесет години, обществото се гордее само миналото ни. Което е факт на историческа промяна. Цитират се герои, които  отдавна са си вършили с геройствата.
Отделно всеки дял от политически надлез си  натурва покрай тях имена, като призраци, които не са свършили нищо в исторически план. Като всяко следващо маха призраците и слага нови такива.
Но за наша гордост пак се цитират имената от далечното ни минало. Пак има заря и речи. пак се слагат венци. И пак се редят в редица пред някой паметник. И токуу, да заплачат.
А всички призрачни  паметници са нещо, като вселенски страх.
Почва се едно помайване  за чукове, боя, премахване. И така минали сума месеци в голяма работа.

Другото с  което се гордеят са българите които са изобретили нещо.
Например българи с български произход. Знаете за кого говоря, нали!
Веднъж четох статия в подобен стил. Що да не се похвалим. Един млад мъж на около двайсе и четри, работи в дизайнерския отдел на Nokia.

Сега не са времена на битки. А героите са изключително малко. И то при бедствия. сякаш ще трябва да хвърляме чоп за такива, разбираш ли.

Тука по пресата се виждат само фотоси на политици, катастрофи и други малки армагедони.
Тука, сега " герои" няма. Защото икономиката е почти на нула. Пък за изобретения няма какво да си говорим.  Нашите талантливи заминават в други " родини". А обществото дебне като хиена да се гордее с някое тяхно изобретение или постижение.

Сега по отблизо.
Оставям името "България", което е дадено от истински герои. Държавата си я правим ние. И явното усещане на миризма и тиня постоянно, значи, че се действа по един и същи начин на куп. Общо казано, овце.
Не може да се кажа, че и аз не съм била овца.Също така, че не съм се отделила от някое стадо.
Но само руно, не прави куче.
Още от малка съм имала контакт с едни деца, които имат чувство за превъзходство. Чувство за водачи и начини да промиват околните мозъци и да тероризират по слабите.
Доставя им удоволствие.

Преди 89.Лично аз имам малко работа. В края на един строй всичко стана на опаки.
Но помня , че баща ми вземаше добри пари. Нямаше такава престъпност. И като отидох в големия град, децата не падаха като зрели круши за гробищата.

Продължаваха да са си същите деца. Някои доста безочливи. Но без да се пребиват до смърт.
И тогава имаше майки, които се водеха за такива само защото са родили.
Нямаше  как да се скрие, ако някое бебе се пови в казана за боклук.

Въпроса е там, че бебетата сега станаха много.
Децата станаха още по безочливи и не чувствителни. Та даже не зачитат своя живот.
Родителите им започнаха да дъвчат една нова дума. Демокрация. И ги из позабравиха.
Затова се изпокараха, изпоклаха за педя земя и за една съборетина, която се мята за вила.
Започнаха да крадат. То не, че не са крали. Сега наред.
Ако можеха, щяха да откраднат и въздух за да го продават. Или да са на полза. А другия да му е зле.

Истинските им действия останаха само по празници. Когато споменават героите. Когато си пълнят торбите без мярка и после реват, че няма с какво да си платят тока или водата.
По площадите, с големите лозунги.

Хубавото е че все още се намират честни,  съвестни, които тихомълком я държат тази държава България. И знаете ли с какво. С трудът си. какъвто и да е той.

И аз бих работила, ако мога?!
А сега, от време на време си мисля, че не съм в държава!

пп Ако се приеме, че аз  съм напълно куку. 
Какви са тези Проценти от статистики? 
Защо на моята улица( накъдето ти видят очите) има плакати на трите най-големи парти в държавата, които са ни "охранили".
Защо преди избори ремонтират " Старият Дорич"? Не ремонтиран преди балдъра.
Защо има две много големи, музикални и безплатни изяви в града? Спонсорирани точно сега от партия!
Защо, разликата на водата от общия водомер на блока си е все така голяма и всички си мълчат?!
Защо, почти всички блокове наоколо си хвърлят боклука през терасите?!
Защо, преди пет години загинаха трима съученика на малкия. Със скорост 180км в час?!
Защо, едно добро дете което познавах е станало почти бандит?!
Защо, друго дете което познавах, сега продава дрога?!
И защо моята демокрация започна с това да видя през 89, как една българка от Великотърновско остави детенцето си в нашето родилно и се върна при родителите си като мома!





Няма коментари:

Публикуване на коментар