четвъртък, 16 май 2013 г.

Ваятелят

Винаги съм си мислил, че всичко създам е хубаво. Иначе щях да спра, разбирате ли!
Ето днес завършвам поредната си къща.
С тая моя развинтена фантазия, забравих да спомена. Ваем с пръсти. Не съм се питал как става.
Рано сутрин при тишината, изплува образа на поредната. И аз я започвам.
Тъкмо сега правя едно цвете в саксия за да го сложа на прозореца в кухнята. На предната нямаше такова, разбира се.
Вече къщата отдавна е готова и аз съм се чудил няколко часа, какъв дребен детайл ми избягва.
Отбелязвам кръг и лекичко погалвам нагоре. Събирам пръсти в лапа и издърпвам, като си разпервам пръстите. Спирам на око, точно за чинийка на саксия. 
Вземам кръгчето на чинийката, като шаблон, но леко го щипвам. Тука вече с две ръце, Издърпвам нагоре бавно, до колкото ми харесва по големина самата саксия.
Айде днеска да червена. И малко по тъмна да не засенчи цветето.
Пръст не ваем. Около мен, колкото искаш.  Само, като я взема в шепи я духвам. Да я пречистя.
Накрая бучвам пръст в средата и хоп. Не  е чудо. Едно ярко, кърваво мушкато.
И поредната къща е положена на сергията.
Знам, че и тая няма да продам. И пак леко изфирясал, забравих
Вече ги подарявам.
Никой не спираше пред моите къщи. А, аз като за рожби.Защото първите ми започваха да вехнат,  стареят. Или поради празнота без обич, щяха  да си умрат.
Само една да умре беше достатъчно да сгреша. Не знам точно къде. 
Пак щях да ваeм, защото така съм се родил. Но може би нямаше да влагам този детайл, оня детайл. Щях да съм празен, като къща без хора.
И, иии тъкмо ще си заприличаме със съседната сергия. Там търговията върви. Има опашки. Винаги има и промоция. "Купуваш тази. Получаваш две."
Но тази е жалко подобие на къща, което някой като вземе ще направи дом.
Нещо средно между колиби и землянки. Никакви  градинки, полянки и ...кал.
Питал съм се толкова пъти. Защо не желаят моите, без пари!
- Извинете! Искаме къща. С градинка. Ако може в нея да има детска люлка. Е няма да откажем и катерушка. Разрешаваме и куче.

Няма коментари:

Публикуване на коментар