събота, 13 юли 2013 г.

Кафе

Мисля
Отговорът е ясен.
Кафе на очи.
Мойта счупена дръжка.
В твойта ръка.
И, глътка по глътка.
Дори да опари.
Да заболи.
От нови кошмари.
Като някакви.
Нови си дни.
А ти и и....
Кафе пиеш.
Нали!

Няма коментари:

Публикуване на коментар