сряда, 31 юли 2013 г.

Последния откос

Какво?
Не чухте ли!
Конят ми ме чака.
Да пробягаме последния откос.
Шушна му.
Какво  ще има там?
Намига, усмихва се.
С копита трака.
А гривата му.
Златен сенокос.
Не мога да не скоча.
Той, сме ние.
На място.
Само стълба си стои.
Дали ще се препъна.
И ще вия.
Или портрет.
С усмивка ще стои.

Няма коментари:

Публикуване на коментар