вторник, 2 юли 2013 г.

Разпилените листа

Любовите
Вече са измити.
Къде да ида, аз?
През тази циганска врата.
На всички пътища.
Изминати
Познати са.
Нарисувани, намирисани.
И на обичани.
Самотник
През чатал, преминал.
За да влиза.
А бодилите някак.
Без рози са.
Кръвта е стара.
В мъка извървяна.
Сега е черна.
Не жалея.
Не ритам.
Не искам.
Какво съм аз!
Нещичко неистинско.
Въздух оцелял.
Разпилените листа.
На една тетрадка.
На която се изписах.
Нооо.
Май, че има още.
Какво ли е?!
Искам го.
Не искам го.
Искам го.
Не искам го.

Няма коментари:

Публикуване на коментар