понеделник, 12 август 2013 г.

Почивка на Канарските острови

Както си седях на клона и си мятах краката безгрижно. Щото си нямам работа. Проблеми и болежки хич. И да речеш, на клона зад моето листо рядко се пуска телевизия. 
Да ми смущава, внушава на джоба малоумни покупателни способности. И да отбележа , че са на глас. И ми изпадавт ушите. А на компа ги вземам  за мазни петна. И леко притварям очи.
Също така, главата ми не трака от прочуствените новини на журналята. И после става като вулканична област.
Съседните под- клонове са в пауза. Само свекървата, която е загубила способност да се катери, ме привиква от време на време за щяло и не щяло. Освен мамбото. Щото не си е загубила кречетал-словото. А аз нищо, че не дочувам.
Остава свободията на котката. Тя не признава, чий е този клон :D. И се премята навсякъде.
За мое удоволствие, разбира се.
Та, както си клатех краката. Гледам от горе нещо свети в тревата. Помните, че прибирам всичко, нали. И нямаше как да не сляза от клона. Доста си е висок. А без сянка, ужасно печеее.
Ма идиот. Кво си приказваш.
Слезнах иии. Сред тревата и боклуцит,е един телефон. 
Брееее. Почнаха да си мятат и телефоните. Поне да беше нещо по голямо, дееее.
Да не си помисли някой, че тръгнах по  вратите да звъня. 
Прибягах като крадлива лисица , сякаш съм влизала в чужд кокошарник. И право  в къщи(на клона).
Може да познаете от първия път, че съжалих.
Още щом влязох и той звъна. Не знам как телефон, може да усети, че съм го докоснала.  То да беше  мъж. И не всеки :D. Модерна технология.
- Някъде в мазето си имате бомба. Или я деактивирате  за двайсе минути. Или после  оставате без жилище. Заедно с другите разбира се
Знам, че ще се измъкнете заедно с котката за секундиии.   И задругите няма да ви остане време :D. Но помислете за след това.
Не вярвам да желаете да се връщате преди двайсе и  четри, пет години и да се намъкнете в оная бърлога. Наречена стая от къща. С външен, отходен канал. Ха, ха, ха.
Докато стъпча телефона с крак. Гласът беше спрял.
Но аз бях длъжна да проверя.
Слязох в мазето, което е като пещера. Със слуховия апарат разбира се. Този път го сложих. Сърби не сърби. Бомба е това.
Вървях бавно и се ослушвах като котка, направила беля. Спрях пред една врата.
Доколкото си спомням е нашата. Обаче е тази дето държим дървата. тя се заключва с два вида шестограм- ключ. Горе и долу. А връзката де е,  не знам. А такива ключове дали има в килера не си спомням. Вече не подреждам инструмента, че ям конско. В моя ред не моели да си открият нещата беее.
Айде пак нагоре. Ще барам. Няма как. И и и и и. Асансьора се счупил. А нищо му нямаше. Бегом пеша. Бам в килера. Всички инструменти долу. Хубу, че не паднаха пироните, болтовете и гайките :D.
Имаше бе. Взех ги всичките. Де да знам кой номер е.
Взех и клещи, чук, фазомер, нож за балатум, хартиено (строително) тиксо, ножовка, няколко отвертки, пистолета с пяната и едно мини фенерче. Сега са такива. Малки. А съм забравила от де се светва. И има ли ток по самите мази.Нали е нещо, като пешераааа!
Отворих как да е с шестограмите. Ба как  ша ма затруднят ключове шестограми.
И хоп между остатъка дърва от миналата година, метален сандък.
Фазомера показваше, че по сандъка тече ток. Бахси случая.  Отварям.
Напънах. Счупи отвертката. Ма  капака се беше понадигнал на четрите болта. Само три, четри пръста. 
Не става с ножовка. Казах вече. Има ток.
Легнах на земята. Класически  четри жици стърчат. Червена, синя, жълта и зелена.
Ма не ги стигах. ММММММ.
Помните ли на " Армагедон". На луната като зареждаха гориво на руска станция. Всичко избухна и руснака какво направи, когато Бен Афлек счупи ръчката???
Та грабнах чука и я бухнах.
- Браво! Вие спечелихте почивка на Канарските острови.

Няма коментари:

Публикуване на коментар