Колева, замъкна два чувал пипер. Чувена с за буркани. Дърва. И едно малко столче с дунапрен да не се изръби. Щеше сигур да годенясва днеска да пече, бели, пълни, запечтва и вари буркани.
Тъкмо и се загря тенекята и хоп от горе един куп косми, кокали и други остатъци от бита.
- Иванова бе. Много бърза чистница стана. Та чак от бързина започна и през терасата. Знаем се кой, колко въшки има.
Една тераса се отвори.
- Колева! Ти първо си отвори зъркелите, от къде ти падат камъните. Е па тогава се зври у зверилника. Точно отсреща. Заминеш на пазар за капия и хоп мъжо ти отива да оправи бушона на Казанджиева. Нали е сама жена горката. Да не я блъсне тока. Ма то така блъска той бушон, та чак полюлея ми се клати.
- Ти си глей мръсните кюлоти, дето и Митьо циганина няма да помирише.
Казанджиева се беше надвесила облечена лежерно. С едно ей таквоз деколте. И от крясъците и, ахааа да и излезнат гърдите дибдюз. А в това време отдолу се показа е Митьо.
Той погледна нагоре и малко по отстрани да усети нещата. Надигна се и рече.
- На вас у къщята на циганин ли ви ухае. Ми я да прибягайте до магазина и трите на веднъж та да видим след това на къв Антонио Бандерас ще ви замирише.
Тъкмо в това време спря една черна кола и от не я слезе Антония Великова.
- Пак ли ме спрягате докато ме няма. Да викна Бочко да се разправя, че не съм си доспала. Не погледнах в багажника с какво е заредил. Ма всички ви ще оправи на куп. Барабар с оня Илиян, дето е над мен.
Ква е тази тел. Ква е тази Металика
Само да ми падне. Не, на Бочко.
В това време Илиян наду музиката за момент. Спря я. Изскочи по боксерки и се изхили ехидно.
- Глей курвата си вади пищова да стреля простия народец. Ми нали ще дойде друг да пуска друго мааа. Да те вземе за жена, аа. На тихичко, сухичко и топличко. Не в този ветрилник. Дето разни шафрантии под наем, дори и в сградата, ми размахват маникюр за сто лева.
Докато си гугукаха, излязоха група деца. Взеха да ритат топка. Тя рикошира точно в джама на Иванова и той стана на сума парчета.
Изтрещяха като гаубица и всички по терасите се прибраха, като руски торпедота в запас. Пострада пиперя на колева. Напълни се със стъклен прах и не ставаше за нищо.
Но най си изпати Атония. Едно стъкло така я изпярка, та чак и резна бузата. А тя вместо да викне бърза помощ взе да крещи.
- Дайте ми огледалооо. Дайте ми огледалооо.
Децата се изпокриха. всичкото народ излезе и един през друг се развика.
- Бандитиии! Полицияяя!
По едно време се показа домоуправителя Иванов. Никой го нямаше за нищо. Но този път беше замъкнал някакъв кабел. Сложи една маса пред блока. И на нея тактиса някакви колони за музика. само, че той включи микрофон.
- Граждани и гражданки живущи в този панелен блок.
Всичко живо замря, сякаш насреща има извънземно.
- Общината, държавата ще ни отпуснат субсидия за саниране на блока заедно с пвц дограма. Напълно безплатно.
Този път започнаха да го гледат налудно
- Единственото условие е, да спазвате добри съседски отношения. Те са приети със закон.
Всички затвориха терасите и се чу една патардия по стълбището. не можеха да слезнат наведнъж в асансьора.
Направиха кръг около Иванов. Той изтърва микрофона. И вече се чудеше от къде да се измъкне.
- А бе вие не сте ли чували за Евросубсидии, ве!
Тогава малкия Маринчо, който по някаква случайност беше там каза
- Ми,господин Иванов. Дали тези пари няма да изчезнат някъде по пътя докато дойдат до тука. Щото Тате така казва като носи заплата на мама. Когато не е цяла.
Изведнъж заваля дъжд и всички се прибраха. някои започнаха да нареждат легени, кани гаванки и други посуда. Но докато дойде време да ги ползват, дъжда ще спре.
Освен музиката,
Няма коментари:
Публикуване на коментар