събота, 16 ноември 2013 г.

А бе, за кво ни е тая държава, бе

Чудя се на Аз-то на българина.
Псува ме се на майка. Крадем се на поразия. За  парче нива, трошим глави. Хвърляме си лайната зад вратата. Убиваме се. Мрем като зрели круши от катастрофи.
И накрая  искаме да живеем добре. Като  раздрусаме някой..

Щото тооо, за добрето трябва доста да се поработи.
Първо. Трябва да са съберем  на групи по градове.
Второ. Да направим некви организации( легални ).
Трето. Трябва да си имаме доверие и да хвърлим няколко човека в парламента. Мисля по малко да са.
Четвърто. И отгоре, до долу. Чак до село" Клечка ". Да дръпнем голямата метла. Може  и малка брадвичка. Споко! Няма да колими. Ще събаряме кибици, вкоренени в столове. И точило, че още в парламента ще се захабят.  Нататъка..

Според най-горното казано. Просто няма да стане.  Не сме Левски. И няма да станем Капитан Петко Войвода. Ние се мислим за тях.
Но само слухтим кой каво е казааал.
Кой, кого подкрепяяя.
Обижда ме се. Псуваме се. А по нощите се крадем и си хвърляме лайната, зад вратата.

А бе, за кво ни е тая държава, бе! Като не знаем, какво да я правим.

пп. Според мойта младеж. В момента сякаш няма държава. Само на име. Просто няма имена, които да започнат да я направят видима.

Няма коментари:

Публикуване на коментар