четвъртък, 14 ноември 2013 г.

Не съм мирна овца

Един месец няма да вляза в нета, ша знайти.  Тва капитулация, оглупация, окупация, манипулация и тям подобни ни мъ фащат. Даже за куйрука.
А, набийти мъ деее!
Ма то всеки компетентен, ве. И ако не си  в негова ава, пууу. 
Как можи този от " Краю конар", да знай кво става в " Огнената точка. Даже чул думи.
Има пеленгатори в тея панелки, колиби и паланки.
Подкрепям! Не подкрепям!
Тва са две думи дето и мойта котка няма да ги  яде. Ма сума народ ааа, че ууу.
А в съседната стая, сякаш третата световна става. 
Всички сутрешни блокове по телевизиите, гърмят и трещят. Тоо сякаш печат тогаз. Да съ вика и да съ окупира. 
Аз не, че нещо имам. 
Ма една дума, новина или кадър ми се мярка по сума пъти.
Аз мога да стрелям много добре. Но не е дошло време още Не съм умрела, заспала или маймуна.
Малокалибрена пушка.
Та всичкото кечи в телевизията. 
Не съм видяла скоро.
Не Орешарски.
Не Станишев.
Не Доган.
Не Сидеров.
Не па Борисов.
Не гледам новини. Не чета новини. Не се интересувам. Защото са сиирджии.
Вие не знаете ли? Я съм снимана у вестник " Вечерни новини " София. Ако съществува още.
С бюлетина  за дядо ти Тошко. Първата и последната. 
Ммм. Щото казах виц на гинеколожката, която ме изражда. Веднага след като родих. 
Къде ли?  В НИАГ - София
Други сеири не съм правила. Е има. Не съм мирна овца :D


пп Всичко се вижда на едни парламентарни избори, и след тях. Там е авата. Честни или не! Не разбира. Ако някой е изтървал датата да се занесе, отнесе, събере, избере.... Другото не го знам. Не съм медия. Вестник. Селската седянка. И други.

И за телевизиите. Най ме е яд, когато стане тежка катастрофа и седем дена си бутат камерите в родата на жертвите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар