Защо Елата е вечно зелна - Румянска притча

Имало едно време, когато дърветата били много. Хората си нямали на хабера още да

съществуват и да измислят за какво аджаба им трябва дървесина.

Купчините цъфнали налъми в  шега из разговорите  на дърветата. Дървения нужник-виц. А горенето, кошмар на децата в сънищата.

Мъчението да са скеле на някаква сграда е само хорър на някой изперкъл глог. А  на ковчег чумосват само старите, хилави дряновици, някой дъб. Дори и да не знаят изобще, какво е това нещо.

Конкуренцията да се покажат сред другите и пред тях била, ужасно голяма. Свободата да си сменят визията също.

Къдреви листа. Нацепени листа.  По клони. Без клони. По цвят. По плод.

Всяка сутрин земята била нова. А Господ отгоре се шашкал

- Язе на ти акъл не съм дал и стават дивотии. А аа утре, вдругиден като фърля и някой човек само с прашинка разум. Леле, леле. Отивам да пия кафе и да меря милиграм- акъля на човека.

А дърветата нали нямат уши. Или се правят на улави продължават.

Всяка сутрин се събирали на операти- клюка.

- Тиквата долу рече, че тая зима ще е дълбока, широка, тежка и студена. Смятам да си сложа повечко къдрави листа на кратуната. Рече дъбът

- Опекъл ти съй горния на тиквени семки. Отвърна ясена.

Листата трябва да са малки, на дръжка.  Големите са тежки и ще ги халоса вятъра

- Вий си зяпайте нагоре, па ша ви питам аз до Коледа с кви дрехи ще ми се връцкате. Изписка върбата.

- Аз ще си назъбя листта и ще ми хванът дръжките. Се чу и клена

- Ще ги хванат и тях и ще си останеш нудист цяла зима, щото нямаш моя бял тен.
 Подкихна брезата. Маскировъчен е.

Елата само изсумтя.

- Ти кво чакаш с твоите конци? Обърна се дряна към елата.

- Чакам да ти видя за последно дренките. И се ухили.

И докато си друсаха дръжките, клоните и стеблата на приказка. Дойде зимата. Слънцето забегна в отпуска. Вятъра се ухили. А студа се разпръсна, като ги опипваше навсякъде.

Всички писнаха голи, голенички.

Щом стигна до елата се чу

- Нагоре. Щръкни. На нож!

Тя не беше си сменяла листата- иглите на никаква форма от как  се бе родила. И затова бяха много яки. И тъй като бяха и тесни, студа ги пропусна.

Остана зелена цяла зима. И на другата зима.

 Не се знае от чия награда и дават тая червена звезда по Коледа и Нова година. Но най- вероятно е за храброст и други под качества.