вторник, 7 януари 2014 г.

Непобедими игри

Когато падна небето.
Земята стана изгорели листа.
Душите в дупки и кал.
На свойте желания
И нямаше жал.
И нямаше цвят.
И нямаше музика.
Говорът стана пустиня.
Без вода.
Без светлина.
И дори без роднини.
Няма, кой си ти!
Няма дори, кой съм аз.
Прах и земя.
Само  капка на съвест се скри.
Шит, тихо.
Не я искаш тиии.
Не я искам и аз.
Ще отмъстя в кална локва.
Отвори очи!
Мисъл
Заспал
Оживял
Крал
Играл
Непобедими игри.

Няма коментари:

Публикуване на коментар