неделя, 9 февруари 2014 г.

Излагация

Баба Кина  налузи  дънките. Тури си кецувите,  дет си купи от градо и съ показа.
Беше доста хладну. Наметна старуту, кожену яке на унука и тръгна да шъта из двора. 
Ич не усети га премина навсякъде.
Ма то животинки не остана'.

Идно, чи дукат си хърка някой си гий припузнал за свои. Даже веке и Мурджо кучето се плаши.
А то не е куче, а цял бивол. Зъби, един пръст.
Ма те съ тръгнали' со пистолети, бомби и автомати бе.
Идно времи, сал един нож.
Ни съй и запитала, от де са аджаба тези орюжия. Щот няма как да си отвръща сама на себе си.
За тва. Пет- десет кукошки. Три-четри агнета.
Прасе не. Много яде. Нейната кочина да ней парламент и кюфтетата да фъркат ей така. Тя царевица не расте без мотика, без вода иии. 
Айде сега, накрая да  купува за тоя пурдотин царевица. Ми ако не даде мисо. Ми сланинка. МММ

Слънцето напечи. Взе транзистура и слушалките ( пак на унука ). 
Подкара ги към поляната. Нави си на станция с народна музика. Като прескочи " Белия мерцедес", " Тигре, тигре. И дори " Сто патрона"
Налучка " Поткарай Гано говеда "...
- Кино маа! Какво си се опнала като кобилица. Да ти видът у селу младата и тънка снага.
Или да съ излагаш кат плашилу за бустан.
Наручну ли са делиш. Вси са сос фусти. Или поне ансувнг. Ма надиплен.
-Гано! Нема да ти играем балет. Ни ръченица. Ке паса агнета.
А ти со кьори,  да не си застъпиш тая фута или фуста. И не ти забегнат животинките.
- Азе нямам таквиз неща.
- Имаш, имаш. Един дърт бик. Дето се расожда из чужди ливади.
- Мой Драган, не прескача плетища.
- Само този до мене.
- Айсиктиррр...
Напери се Гана.
Но в това време се чу вик
- Змия, змия.
Гана хукна на обратно къмто село. И наистина се спъна и седна на дупе си.
Кина се врътна  на кецовете. И за миг беше ма местоположението.
- Де е тва нещо, да му стъпим на кратуната.

Няма коментари:

Публикуване на коментар