Намигната

Когато мъката си замълчи.
( за малко)
Изплювам по една усмивка.
Изтърсвам онова, как беше!
( жалко е)
И  се изритвам, като намигната.

Завързвам се за ден.
Минутите звезди вселенни.
Садя си мисли, като мушки.
Еднакви уж, с различно мнение.

Така замръкнало за  час.
Ония ( мъките) преживят, като овчици.
Размножили са без глас.
Пасат по мойте бели скици.