вторник, 4 февруари 2014 г.

Там нейде

Винаги съм била мечтател.
Пропътувах света с мечти.
Там нейййде, имах приятели.
Крещяхме, гърди до гърди....

Там нейде са моите рози.
Червени, като алена кръв.
От бодилчето нейде прободена.
Не от рана, или късче за някоя стръв

Там нейде е моята риза.
В която винаги нещо тупти.
Толкова силно, но навън не излиза.
Само нишки в години реди.

Там нейде е мойта колиба.
Маса  пълна с любовна храна.
Дали ядох, не помня на излизане.
Днес пропукани грънци лепя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар