Черни точки се сипят в града.
Цветовете с плач ги изриват.
Синевата заспа от студа.
На овързани хора с юзда.
Свободата в клетка седи.
Разпиляна в закрити зеници.
Никой не казва вече, боли.
Всеки сам е останал, но с ризница.
Цветовете с плач ги изриват.
Синевата заспа от студа.
На овързани хора с юзда.
Свободата в клетка седи.
Разпиляна в закрити зеници.
Никой не казва вече, боли.
Всеки сам е останал, но с ризница.