неделя, 13 април 2014 г.

Отражение или Айде на конкурсите

   Премина през последния коридор, гледайки в земята. В стъпките му изникваха червеи, като кълнове. Миришеше на гнило месо.
   Противната миризма с се лигавеше в носът му. Пощипваще го, сякаш му показваше среден пръст.
  - Не можеш да ме прогониш.
   - Аз съм тук!
   - Аз съм теб!
   - Аз съм тииии!
   Ооо. Винаги режеше туба с течен хлор, за да е едно ухание.
   Беше си в него, като израстък. Чувство или неопределение.
   Малко миризма на прясна кръв, винаги го променя. Сетивата му се преобръщаха и той беше някъде там. В небитието.
   Сега, нещо е сбъркано. Не както трябва.
   Дори не е на мястото си.
   Не държеше нищо.
   Не гонеше никого.
   И никой ще пищеше
   Погледна жадно решетките. Стотици ръце. Не бяха за него.
   Мръсни и дебели.  Отвратителни са!
   Отвори се врата и видя стол.
   Не оня, на който почива след дългото бягане, наместване, изрязване. И точната рецепта. За да стои, като жив. Иначе няма да същото.
   Само за миг усети смъртта. Помириса я. Идваше да го превземе. Него!
   Нямаше страх, до момента, в който огънят тръгна в него. Полази сърцето му. Той имаше сърце!
   Кожата се намокри и набъбна. Кръвта  му запулсира  и побягна  да търси орбита. Всеки, един момент щеше да избухне като гейзери. А той не можеше да помръдне, скован не само от смъртоносната игла.
   Нещо му пречеше. Винаги е бил адски бърз. Като бръснач.
   Миналото му го напада, като хищническа армия. До краката му се наредиха колекцията от пръсти. Човешки пръсти. Наредени като кукли.
   Всеки имаше определено място.
   Кът. Ъгъл. Кутийка. Подиум.
   Той затвори очи.
   Някой би си помислил, че това един масов убиец. Той, беше художник. Търсеше точно определени.
   С пръстени. С камък. Червен.
   Цялата гама червено, беше при него. Нито едно не определи кръвта. Облизваше всеки камък и с език обхождаше формата.
   Ей оня там. На показалеца, вдясно. Прилича на клетка. Но само прилича. Като го повдигнеш на слънцето, в средата има звезда.
   Студена звезда. На пипане.
   До него. Нежния безимен. Като го откри си помисли, че най-сетне е открил себе си. След цялата еуфория изпадна в амок.
   Това жалко каменище е съсиреци. Черни. С малко червен оттенък.
   Продължаваше.
   Камък и кръв.
   На лов за пръсти, не усещаше нищо. Не виждаше лица, пол и съдържание на болка и сълзи. Вървеше леко приведен и само ръцете.
   Надушваше ги като куче. Не, като гепард плячката си. Щом искирица червено се подадеше от нечий ръкав. Нагона му ставаше, като куршум от цев и се изстрелваше
   Пръстен! Хрясссс.  Пръста  в кошница....
   Осветената от прожектори зала  замлъкна като умряла птица и взе да се изпълва с мрак. Пред клепачите му се надигнаха някакви стволове.  Още веднъж се напъна и гръбнака му се изви.
   Горната половина на тялото, стана вътрешна спирала, която се заби в ханша.
Крайниците се бяха обърнали назад и всеки момент щяха да допрат главата.
   Червена светлина заби свредел в мозъка му и  зарови в най-дълбоките спомени.
   Полудява.  Не е той . Някакво нищо излиза от кожата му. Пада в дълбока дупка пълна с пръсти и кръв. Гледа нагоре, а няма тяло да  се катери.
   Душа без тяло.
   Пропълзява бавно по слузестата стена, като се опитва да се захване за някой корен. Впива се като пиявица и обхваща нещо с цялото си съзнание.
   Стиска го здраво. То се счупва, защото това е кост. Подхлъзва се и се свлича  обратно на дъното с мърдащи крайници, които се мъчат да влизат в устата му. Държат нож.
   Хрясссс. И езика му...
   Припадна.
   Усети се разлят, като локва от размръзнал лед и кал.
   Можеше да мисли. Но до там. За да види скелет. Само главата. Набита на дебела, гладка и лакирана пръчка. Подпряна на любимия му стол.
   Главата, чинно се усмихваше. А празните, очни ябълки го гледаха втренчено. Най-отгоре, леко се вееше, кърваво копринен шал.
   - Кажи ми как се казвам и ще те целуна.
   - Какъв цвят беше косата ми? А очите ми?
   - На колко години съм!
   - Кажи ми... Кажи миии...

   Събуди се, потънал в пот, заспал с дрехите на любимия си стол, полулегнал на масата. Изправи се изморено. Кошмарът беше изпразнил главата му. Лицето му като мумия, едва отвори очи. Може би имаше втора кожа. Вонеше на кръв и кафе. Попипа се. Не обичаше огледала. Някаква рана, точно между веждите.
   Извърна глава  обратно от където вдигна тежката си, като камък глава. На масата имаше счупена чаша и едно голямо, мокро петно
   Неопределено на цвят.
   Изми се в банята и видя себе си чист. Върна се да оправи масата. Фокусира петното за секунда и се смрази. Видя в него отражението на душата си.
   Без да се замисли. Взе кибрита от камината и драсна.




 пп Това подобие на хорър. Е опит за участие в ей този конкурс, който приключи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар