Дисекция на голи шарани

Бат Къню се зарадва, че няма опашка  пред рибния магазин. Влезна леко, като на изложба и взе да оглява пожълтелите сандъци от семсет и втора. 

Пипна една. Пипна две. Погледна като  налучкан с патък котак. Поразрови и в това време се показа продавачката. Баш жена на около шейсе. Той подскочи, щото леко му замяза на тъщата. Но като видя смотолевената бяла престилка, спря. Дойде в себе си. 

Това па защото, същата имаше ярко лилави сенки. И на клепачите и на страните.

Не разбирайки от гримове, притвори очи заради ярко червеното червило. Което па му напомни снощната реклама на, офф. 

Нещо такова, дет ша тий затрий зениците като едното нищо. Но таз риба е важна.

- Вие ще купувате ли, или ще правите дисекция тука.

- Н ц! Дисекцията е у нас гус'жо.  Точно затова искам жива риба. А вашите  са умрели.

Наклони поглед бат Къню, дан услепей.

-Че, от кога разчанчвате рибата. Разглеждате  и анатомията. Правите си записки. После хвърляте част от анатомията. Миете, пържете и ядете.

- Ра'рам, че сте начетена. Но аз желая да закупя жива риба. Инак си тръгвам.

- А защо не си уловите?

- Аз съм счетоводител. Чухте ли добре?

Вие сте продавачка. И това чухте

Рибата, ще я лови тъщата от терасата. И тя трябва да  мърда. Локвата, която направи било развъдник, видите ли.  Обаче моето, ловно куче изяждало рибата, щото било просто като мен.

Принц ще яде риба. Още по малко нейната. Ма то няма.

Тя има котка. Обачее тази космата.... не смеее да излезе. Изръфала на Принц килимчето за спане.

И сега той виновен, че ги няма  голите щараниии.

Имате, или нямате. Плащам!

- Трай малко бе човек. сега разбрах. У вас е напечено.

- Алоо! Бачко. Прати някой на язовира спешно. Поне пет голи шарана. Как не знаеш бе амсалак. Голиии Нямат люспи.

Сядай тука. Зетя до два часа, поне десет шарана ше донесе.