събота, 26 април 2014 г.

Като балони

Събуждам се рано с гласът на съдбата.
Коя си ти, викам. Върху мене събрана.
Аз не живея с написани пътища.
С изградени мечти, като балони.
Планове нямам с цифри добри.
Не гадая звезди, да те позная.
Може да не си моя.
Може да няма съдби.
Начертали под точки.
Може само да си мойто съмнение.
Когато нямам глас.
Когато нямам музика.
Когато никой не чука.
Когато цветовете избягат.
И 'Аз' се накъсва на чука.
Разпада и бяга.
Накъде!


Няма коментари:

Публикуване на коментар