Куцата полица

Като се обърнеш някой ден.
И видиш себе си без дрехи украсени.
Зашиваш голотата си през ден.
Утре очите, в дупки са заврени.

Попиваш с пръсти, по  вехтия конец.
Не ти се бучка през вчерашна редица.
Обаче тя е сам, не е певец.
Скрита в куцата полица.

На нея ваза и изсъхнал цвят.
Може би от няколко живота.
Лъщи все още, сритата  и страст.
По-скъпи от няколко кивота.