Луд кръговрат

Обичам светлина да ме гали.
Да казва, че пътят  е друг.
Навява, далеко е залезът.
Тъмнината  е избягала  с друг.

А аз като сродна душица.
Се свивам като сутрин в слана.
Дали черното на човек е лъжица.
И сега ще му става храна.

Като си дигна напреде очите.
Зеници в дим и в цвят.
Като премигне светът им  в лъчите.
Се завъртам в луд кръговрат.