четвъртък, 22 май 2014 г.

Неща

Винаги има неща.
Над които трябва да скачам.
Не е въже.
И не е детска игра.
Дали аз ги избирам.
Отстрани до паважа.
Вместо да седна  на пейка.
Да търся нечия топла ръка.
Само, че вече тя е строшена.
Или е сянка.
Застанала в ъгъла.
Посегна ли.
Побягва в сън, устремено.
И в утрото барикада.
Пред вратата лежи.
А аз не стоя.
Търся си място.
Може би тук, там или някъде
Може въздушно, виртуално.
Бее, всякак си.
Но се крие зад метър, два.
Може и три.

Няма коментари:

Публикуване на коментар