Слънцето изпече, и и и

След толкова кални, мрачни и мръсни дни слънцето се усмихна. Без да дава никакво обяснение. Рано, рано изпече. Все едно не е трещяло.

Разбира се, че  не тооо.

И, и, и ахаа да се скрие от трясък. Огледа се наляво и надясноооо.

- Кунооууоо!

Изкряка Пена-пъргавата от село Припечи камък. А след нея, тенджери, капаци, чувени и няколко бакелитови чинии по калдаръмената и пътека.

На, която вече не бешеее.

Надигната на външната на портичка на Куна. Приятелка, съратничка. Полу-комшийка, през три къщи и половина. И телекомуникациона, радио, водеща селска мрежа.

- Куно, мааа. Излез и отвори тоз дървен сейф най накрая. Да не ритам. Че, тоя път Диню ще ми отнесе  три кила ракия. А тии, триста кила конско.

А така.

Не е горчиво кафето. Слушай сега, че си изкълчих патъците. Ку не си чула.

Нали днеска светна и реших да се разшетам, като млада булка. Бее млада. Щот личи нали.

Ма да изкарам юрганите от свекървата, дет ги ядат молците. Обачеее. Още е жива. Инак да съм ги фърлила. Ма не тва е работата, да знайш.

Тъкмо ги метнах на съседната ограда. Имам съ с Тудора. 

И гледам. Аз не гледам настрани. Но сега няма как. Разбираш ли?! Точно срещу мен. Да изтърва юргана на мократа пръст ли, м? 

В градината и'. Ма не взех очилата. Пустичко да упустей. Някъде се запиляха сутринта. Котката е виновна. Игра си с връвката им.

Та без тях се кукоря. 

Прасето ли е сред градината. Не ще да е. Такова голямо в началото на май. Не става.

И то в предната градина, точно до вратата за навън.

Заприлича ми на крокодил. Как какво? Ти Нешъл Биодрафик не гледаш ли.

Са, че се сетих, че тва животно не е розовооо.

Няма перушина. Не е толкова голямо за слонн..

- Пено, не си в ред. Освен склерата за очилата. Нещо друго те бий  в кратуната.

Започна бавно и флегматично, гореспоменатата Куна.

- У Тудорини всичко е като в казарма. Даже мъжа и застава кат паметник за погребение, когато тя стане  сутринта. Особено ако не е пила още кафе.

Да не ти казвам за животните. Знаеш, аха. Сети се, начи.

Змия да излезе, утрепва я.

- Ми тогава ще са хора.

- Пенооо! Тук хората работят. Не се разхождатт.

Офф, чакай. Тъкмо ме дигна от телевизорааа. Дали не съ тръгнали да ни агитирват.

- За кмет лии. Щото тази замя, вече изкупи селото.

- Пено, напекло тай слънцето от сутринта. По добре да отидем да видим. Най-много да е оня, Бареков. И да не може да го пръждоса.

Вземи точилката. Аз ще взема Мурджо.

И сложи очилата. Да не вземем да го уморим. Пък и може някой друг да е. Ма все там.