четвъртък, 19 юни 2014 г.

Иронично

Блога рече.
Ще те хвърлям вече.
Иде ми да мра.
Разтягаш мъ на линк.
Като лакум на дундурма.
Дан съм ти торта.
С няколко орехчета.
Покрай Фейса.
И дран капака за чорба.
Почваме  разправии.
И за книга.
Ще мигаш кат плахок.
Вече краката си не вдигам.
Драскай си в тетрадка.
Ако щеш с въглен и в блок.
Аз съм Блог.
Не съм ти поп.
Не съм ти дом.
Нито пък приятел.
Любовник хич.
Политически възпоменател, ц.
Искам да МЪ пипнат.
Погалят
И видят.
С истински очи.

 Не  ме дразни.
Да не се развеждаме.
Утре, още призори.
Без мойте драсканци.
Не знам какви ще са ти.
Книги
Може сал полици.
За чобанската ми сопа.
По ония дет ти тропат.
И пушка огненлия.
То ний гърмим, не пишем.
Стой си кротко.
Че вадя сабя.
И дряновоца щото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар