понеделник, 16 юни 2014 г.

Да стърчи

Животът ме цедя.
Като облак тъмен, черен и разпръснат.
Той бе небе.
О аз за съжаление, не бях и не съм звезда.
Но хващах тук, там.
Слънчево разклонение.
Опитах цъфтя.
Изборът не беше мой.
Цвете
Дърво
Трън не бях.
Не влязох и в калта.
Някакво определение.
Което да стърчи напук.
И оцеля.

Няма коментари:

Публикуване на коментар