Провидение

Пред мен седеше образ.
Тих и наклонен'.
С говорещи очи.
Уста зашита.
Аз опитах келяво и плахо.
Добър ден!
Той отвори.
Сълзата си изтрита.

А тя, не беше някак си.
От оня ден.
От минала година.
Не ми и каза.
Забравено намигна.
Покрай мен.
Изчезна, сякаш.
За да ме накаже.

Замислих се.
Кога, не бях ли аз.
И някоя е гледала в земята.
Сега се спъвам.
Все в преята си.
Поглед с прах.
Но образът.
Не иска да е тука.
От мен замина.