сряда, 2 юли 2014 г.

Пет години, Объркващо се завъртяха

От няколко дена се зачудвам, дали изобщо да упоменавам такова нещо.
Едно време, тва блог беше като китайска церемония на чай. Дали по-малко сладък или не.
Всеки да си гледа в блога дето се казва. Въпреки, че не беше така. Ноо и пашпулигата ти говори, че нещо мърда.
А сега се пръкне блог и току умрял. 
Какво да кажем ние дъртаците и по от нас, които даже и за имидж не слагат и някоя картинка. Де с бастуня. Де с патерица. Тътрим се из нетя.
Не знам дали блоговете ще мрат. Но Объркваща започна да и умира желанието като цяло.
Знаете ли какво значи думата Гост!
Не некви си търсачки, ботове, лайкове. Много го знаят. Но вече не им дреме. Щото такива са времената.
Точно затова се губи и тръпката на музата да пише.
Лично аз не мога да пиша навсякъде. Блога ми стана като тетрадка и малко пространство на която мога да нафъргам Обърканите си мисли.
Не за Гугле, Яхо, Яндекс и други търсачки. Ако разбирам нещо от това.
Даже не е и за Фейсбук. Там излиза само един линк към този така наречен блог. И за съжаление вече не е моден. 
Но! Хората са по важни от някакви си блогове и трябва да е тяхната воля.
Какво мисля аз ли!
Засега ще бутаме с Объркваща работа, току на сопа. Току на бастун или патерица.
Въпреки, че излиза чиста водичка в повечето случаи и ехото ни се вре из дъртите кратуни.

А вее,да виждате някъде, тука  да се подпираме :D
Аре честита ни пет годишна, горчиво- кафяна и пияна кисалца.
И без мноо дандании, налии.

4 коментара:

  1. ЧБРД! Каквото е било, ако не пребъде, поне остава. И ние оставаме тук.:)

    ОтговорИзтриване
  2. Честито! Много вдъхновение и все така!

    ОтговорИзтриване