вторник, 15 юли 2014 г.

Като листа

Преди години, бях един парцал.
На клонче в селската градинка.
С груби нишки, без що е идеал.
А думата ми няк'ва калинка.

За тва пък слънцето пече.
След моят труд изгаряха, домати.
Мотика, плевели сече.
И никой дърветата не клати.

Сегаа съм средно кашмирена тава.
В дърво, на блогова градина.
С няк'ва мухлясала трева.
Изреченията, с греблото си ги рина.

Онова , изгаря си наред.
Дори, надрасканите мисли.
Макари и остри, погледи секат.
От все се клатим, като листа без дървесина.



Няма коментари:

Публикуване на коментар