Като листа

Преди години, бях един парцал.

На клонче в селската градинка.

С груби нишки, без що е идеал.

А думата ми няк'ва калинка.

За тва пък слънцето пече.

След моят труд изгаряха, домати.

Мотика, плевели сече.

И никой дърветата не клати.

Сегаа съм средно кашмирена тава.

В дърво, на блогова градина.

С няк'ва мухлясала трева.

Изреченията, с греблото си ги рина.

Онова , изгаря си наред.

Дори, надрасканите мисли.

Макари и остри, погледи секат.

От все се клатим, като листа без дървесина.