неделя, 13 юли 2014 г.

Сбръчкани рими

Капчуците съхнат за ден.
А вратата скрибуца  в  сърцето.
Ко казваш?- питам.
Ти не си мен.
Ти си шушулка в небитието.

Ко тропаш?- казвам.
Нали си раста.
Виж, имам бели жасмини.
Капчици топла вода.
Розови, стъклени лимки.

Не тропам, едвам ти шептя.
Тихо, че вдигнахме врява.
Да бее, паак аз ще платя.
С бръчките на тротоара.
Не в рими.

Няма коментари:

Публикуване на коментар