Ех, картино моя.
Защо тъй жално гледаш.
И късаш рамката твоя.
Не си боята от " соя".
Бяло платно на стената.
Кой ти гледа гредата.
На полилея.
Че, се троши.
И млъкна!
Защо тъй жално гледаш.
И късаш рамката твоя.
Не си боята от " соя".
Бяло платно на стената.
Кой ти гледа гредата.
На полилея.
Че, се троши.
И млъкна!
Няма коментари:
Публикуване на коментар