Да запее

Ненужния ми глас запя.
Със скъсаната струна на китара.
По празната, не дръпната мъгла.
И тя, какво ли бе открила!
В отчупения къшей тишина.
На всяко утро.
И всеки тъмен скрит край.
На преходна луна.
Вълчица
Заек
Кукумявка
Призрак със задявка.
Да запее.