Кръговрат

Отива си поредното ни лято.
Като вчерашният път.
Като отминалите думи.
Зад вратата.
Казани за днескашния кът.
Заминава,  не направеното нещо.
И сега, ще легне да поспи.
А като дойдат дните по-горещи.
Ще е умряло.
Или ще иска да се промени.
Заминават някакви надежди.
Залюлени през зеница и през лъч.
Да си хвърлят старите одежди.
И да дойдат малки, голи.
Тихичко без глъч.